|
|
Ваксините – пет факта, които
лекарят няма да ви каже
Единствената безопасна ваксина е тази, която никога не се използва
Д-р Джеймс Шанън, Национален здравен институт, САЩ
Има много доказателства, че ваксините причиняват повече зло, отколкото добро.
Д-р Дж. Антъни Морис, бивш началник на отдел Контрол на ваксините и вирусологичните проучвания към Комисията по храните и лекарствата, САЩ
Ваксините са инвазивна медицинска процедура, която според българските и международните закони трябва да се извършва само с нашето изрично информирано съгласие. Последното означава, че трябва да бъдем подробно запознати с евентуалните ползи, съпоставени към възможните рискове и странични реакции. За съжаление все по-често единственото, за което всъщност сме информирани, е кога трябва да заведем детето за ваксинация. Ако изразим колебание, то бива отхвърляно с гръмки фрази за огромната полза от имунизациите за цялото човечество, без да се навлиза в обяснения за проблемите, които могат да възникнат в конкретния случай на нашето дете.
В тази връзка искам да представя пет простички факта, които според мен е важно да знаете, преди да дадете съгласието си да ваксинират детето ви или вас самите.
1. Ваксините съдържат токсични, канцерогенни и биологично замърсени съставки.
• Ваксините съдържат токсични съставки и тежки метали.
Между съставките на ваксините има много вещества, които са толкова токсични, че при допир с човешката кожа причиняват изгаряне, при вдишване – натравяне, а отделянето им в околната среда при различни производства, е предмет на стриктен контрол. Много от тях са и доказани канцерогени.
Токсичността на формалдехида например се сравнява с тази на мишата отрова и на циановодорода, макар и действието му да не е толкова бързо. Други впечатляващи съставки са фенолът (също силна отрова); алуминиевите съединения (които се свързват с развитието на Алцхаймер и алергии, както и с повишен риск от натравяне с флуорни продукти); тиомерзалът (живачно съединение, което и доказан невротоксин); 2-феноксиетанолът, заместил тиомерзалът в някои ваксини (основна съставка в антифриза и куп разтворители и детергенти) и много други.
• Ваксините съдържат чужди за тялото животински белтъци.
Ваксините (с изключение на генномодифицираните, които носят куп други проблеми) се културират върху тъкани, извлечени от маймунски бъбреци, кучешки и заешки мозъци, кръвта на коне и кравешки фетуси, кокоши ембриони, и дори от белодробни клетки на абортирани човешки зародиши. Единственият естествен начин такива продукти да влязат в човешкото тяло е през храносмилателната система. Въпреки това с ваксините те се вкарват директно в кръвта, което носи риск от тежки странични реакции, включително остър анафилактичен шок и смърт.
2. Известни са много случаи на сериозни странични ефекти от ваксините.
• Ваксините могат да доведат до тежки незабавни странични реакции.
Страничните реакции, които могат да възникнат след ваксиниране, включват: гърчове и епилепсия, перманентно мозъчно увреждане, животозастрашаващи алергични реакции, кръвоизливи в цялото тяло и мозъка и много други тежки състояния, включително смърт.
Списъкът с така наречените по-леки странични реакции е безкраен. Включва разнообразни проблеми, част от които добре документирани и доказани (оток на мястото на ваксинацията, леки алергични реакции, повишена температура, непрекъснат плач и т.н.), а други – наблюдавани от хиляди родители, но все още невписани в официалните листовки (намален апетит, лошо настроение, влошаване на здравето и често боледувания и т.н.).
• Ваксините могат да причинят сериозни проблеми след години.
Според множество проучвания децата в днешно време боледуват все по-често и от повече заболявания. Над 40% от децата страдат от хронични проблеми, нещо нечувано във времето преди навлизането на масовите ваксинации. Ваксините се свързват със състояния като астма, екзема, хранителни алергии, хронични ушни инфекции, инсулино-зависим диабет, ревматоиден артрит, аутизъм, улцеративен колит, хиперактивност, рак, множествена склероза и редица други заболявания.
• Всяка отделна ваксина носи допълнителни рискове.
Гореописаните странични реакции са общи за всички ваксини. В допълнение всяка отделна ваксина носи допълнителни рискове, които са свързани конкретно с нейните съставки и приложение.
Допълнителни рискове носи също така и комбинирането или едновременното приложение на ваксини срещу различни заболявания – кой може да каже как ще се отрази на крехкия детски организъм изкуственото заразяване с 3, 4, 5 или дори 6 различни заболявания едновременно, което при нормални условия не може да се случи дори теоретично.
3. Не е сигурно, че ваксините са ефективни и необходими (на фона на възможните тежки реакции).
• Не е ясно дали ваксините предпазват от инфекциозни заболявания.
Родителите често биват убеждавани, че ваксините осигуряват доживотен имунитет. В действителност обаче се оказва, че за осигуряването на такъв са необходими реимунизации през определен брой години.
В допълнение на това, дори и с реимунизациите в много случаи децата и възрастните нямат защита срещу заболяванията, за които са ваксинирани, въпреки че са били подложени на страничните ефекти от ваксинацията и многобройните реваксинации.
Излиза, че с ваксината човек си прави лоша услуга, пропускайки възрастта, в която би преболедувал незабележимо или най-малкото леко. Или още по-неприятно – в някои случаи се оказва, че ваксинираните всъщност боледуват по-често и по-тежко.
• Предпазването от някои заболявания може да не е в интерес на детето.
Вече множество изследвания показват, че преболедуването на някои инфекциозни заболявания в детска възраст има своята роля за доброто здравословно състояние на децата. Макар и изследванията в тази насока да са непълни, все повече се прокрадват идеи, че децата, изкарали детските болести „навреме”, боледуват значително по-рядко от автоимунни и алергични заболявания (като астма и диабет), както и от някои видове рак.
4. Ваксините не се тестват според стандартите.
• Проучванията за ваксините се спонсорират от фирмите – производители.
По същия начин както повечето изследвания за тютюнопушенето се спонсорират от производителите на цигари, фармацевтичните компании са организирали и платили повечето проучвания върху сигурността и безопасността на ваксините. Правителствата харчат огромни суми за ваксинационни кампании, фирмите – за рекламни кампании, а пари за независими проучвания няма...
• Ваксините не преминават стандартните тестове.
Златният стандарт при изпитването на нови лекарствени продукти – двойно-сляпо кръстосано плацебо-контролирано проучване – не се използва за ваксините. Напук на всякаква логика и медицински стандарти ваксините по презумпция се приемат за безопасни и ефективни, респективно се счита, че би било неетично някой да се лишава от тях, което автоматично отхвърля възможността да се прилага стандартния начин на проверка на ефективността и безопасността.
Ваксините, повече от всеки друг медикамент, се вкарват в употреба, и скоро след това приложението им се прекратява, а действителните причини не винаги излизат наяве.
5. Не може да се има пълно доверие на докторите по отношение на ваксините.
• Ваксините имат пряко финансово измерение за докторите.
Здравната каса заплаща на общопрактикуващия лекар 1.60 лв. за всяка поставена имунизация и реимунизация (вкл. проба Манту), плюс 4.50 лв. (за дете от 0 до 7 год.) и 6.50 лв. (за дете от 7 до 18 год.) за съпътстващия профилактичен преглед. В големите градове общопрактикуващите лекари имат стотици пациенти и въпросните суми представляват значителна част от месечния им доход.
Отделно от това Здравната каса може да наложи санкции на лекаря за недостатъчно ваксинационно покритие, както и да изиска от него участие в допълни кампании за осигуряване на нужното покритие.
В светлината на тази информация, не е чудно, че повечето доктори избягват да отговарят на неудобни въпроси, измъквайки се с клиширани фрази.
• Докторите почти никога не съобщават за странични реакции от ваксините.
Има проучвания, според които едва 10% от страничните реакции към ваксините се съобщават официално, при това най-често не от докторите, а от родителите. В още по-малък процент съобщението се регистрира като реакция на ваксината, без да бъде намерена „по-основателна” причина. Така статистиката относно страничните реакции на ваксините, и без друго изкривена поради липсата на независими проучвания, става още по-неточна.
Още по-неприятно следствие е вероятността потърсилите лекарска помощ поради реакция към ваксина, да бъдат прехвърляни от кабинет на кабинет, без шанс за адекватна и своевременна намеса.
Мога да си представя как се чувствате, ако за пръв път се сблъсквате с тези факти. Минала съм по този път. Затова ще си позволя няколко малки, и надявам се лесни за изпълнение, съвети:
• Ако сте объркани и уплашени, бъдете спокойни, че не сами. Ваксините, и особено тяхното задължително поставяне, са изключително спорна тема в световен мащаб. Не взимайте генерално решение още сега. Винаги може да решите, че това е глупава информация, която е по-добре да не знаете, или обратно – че спирате да ваксинирате, каквото и да става.
• Възползвайте се от правото си на информиран избор за всяка имунизация или реимунизация, която предстои да сложат на детето ви (вкл. задължителните). Направете това, което зависи от вас, за да проучите всички въпроси, свързани с ваксината, както и със заболяването, от което се смята, че предпазва. Използвайте не само онези официални източници с изтъркани фрази, които и докторът би ви цитирал. Линковете по-долу са добра алтернатива, макар че ако потърсите, със сигурност ще намерите и други източници.
• Отложете ваксинацията или реимунизацията, до момента, в който сте напълно убедени, че трябва да подложите детето си на тази процедура. Не се поддавайте на заплахи, свързани с изпускането на срокове или други такива. Няма нищо фатално в отлагането на която и да е имунизация или реимунизация, напротив – това може да е само от полза за Вашето дете.
• Ако решението, което сте взели за конкретна ваксина или за ваксините като цяло не съвпада с мнението на Вашия лекар и/или с общоприетото мнение, осигурете си подкрепата на друг лекар и/или родители, които споделят възгледите ви.
В природата не съществува мъртъв вирус. Или леко "замаян". Всяка човешка клетка извън тялото умира за стотни от секундата. След като всеки вирус е част от клетка, то инфекция по капков или въздушен път, (каквато е теорията), никога не би могла да се случи реално.
Тези експерименти са правени още в началото на века (White Coat experiments) и са доказали, че теорията е напълно грешна. Но поддържането й като единствена догма, приета от целия медицински свят, набавя необходимата печалба. И не само печалба....
|
Истината за света... или поне за част от него 
