продължение...............



ВЪПРОС: Има ли Сатана безсъмртно естество и ако има, ще гори ли в огънят на ада през вечноста?

ОТГОВОР: Библията описва ангелите като сътворени същества (Псалми 148: 2, 5), мощни (Псалми 103: 20), и по правило те са духове (Евреи 1:14). Няма познат начин да се засече присъствие или движние на ангели. Това не ги прави по-малко реални. Човеците не могат да ги видят, освен ако ангелите отворят нашите очи или те се представят в човешко подобие. Преди започванто на битката в небесата, Сатана беше познат като Луцифер, осеняващия херувим (Исая 14:12). Неговото място бе насред тронната зала в небесата. Бог му бе дал огромна отговорност.

Ние знаем, че Сатана е отговорен за греха. Той е демонично затвърден в греха до крайна степен. На даден етап той пресякъл точката, от която няма връщане назад от противопоставянето му срещу Бога. Той знае съдбата която го очаква и голямата му цел е да заграби наследството, което има в Христос всеки един от нас. Сатана иска цялото земно население да сподели съдбата, която знае че го очаква. Библията разкрива, че “вечният огън е приготвен за дявола и неговите ангели." (Матей 25:41).

Споменава се в Писанието, за екзекуцията на Сатана. Този текст също е като пример за това, какво има в предвид Библията под термина “вечният огън”. Това е огън с вечни резултати, не вечен по продължителност. Вие съдете!

(Езекил 28:16-19):

"От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи!

Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат.

Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат.

Всички, които те познаваха между племената, се удивиха на тебе; ужас си станал, и не ще те има до века."




ВЪПРОС: Термините “вечния огън” и “мъчени ден и нощ до вечни векове” са поддържали в дългата история вярата, че непокаяните грешници ще бъдат наказани в адския огън, който няма да има край. Не означава ли факта, че щом толкова много хора вярват в това тълкувание то това трябва да е истина?

ОТГОВОР: Популярността на вярването никога не е била причина за истинност! Това което е вярно е действителност; и само Бог може да ни убеди в това.

Ако теорията за вечните мъки е вярна, то тогава има няколко библейски образа, които дължат на света извинение:

1. Давид каза: " А нечестивите ще загинат, ... Ще чезнат, като дим ще изчезнат." (Псалми 37:20)

2. Исус каза: "бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла." (Матей 10:28)

3. Павел написа: Непокорните " ще приемат за наказание вечна погибел." (2 Солунци 1:9)

4. Господа на Силите казва чрез Малахия: " Защото, ето, иде денят, който ще гори като пещ;И всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява.И тоя ден, който иде, ще ги изгори,Казва Господ на Силите,Та няма да им остави ни корен ни клонче. " (Малахия 4:1)


На кого избирате да повярвате? Отдават ли почит тези библейски говорители на платонично-покварените учения на Тертулиан, Августин, и ерата на знаменитата средновековна църква, към които много Християни и днес продължават да се придържат?

Библията казва: “Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ." (Римляни 6:23) 

Не е ли това "друго евангелие", което учи, че заплатата за греха е вечни съзнателни мъки в ада? Това не съдържа библейската формула, която дава избор между живота и смъртта. (Йоан 3:16)

Друга дилема относно защитниците на вечните мъки е цената, която плати Божият Син, за да откупи грешниците. Исус посвети живота Си да избави човеците от гроба. Грехът е най-голямото престъпление. Справедливото наказание за непокаяните грешници би трябвало да е подобно на наказанието, което Христос плати за греха - загуба на живота - не вечен живот в огнените пламъци.

Основният проблем в разбирането на "вечният огън " е в използването на значението на гръцката дума за “вечен”, “вечнопродължаващ” и “завинаги”. Тези думи са производни от гръцките думи aion; прилагателната форма е aion-ios. Изследователите на Библията, които изучават значението на думите, говорят с респект за това. Значението на aion зависи от контекста. То се използва, когато се има в предвид кратък или неопределен период от време. 

Примерно: момчето Самуил, е дадено от майка му, Ана, да служи на Господа “завинаги”, (1 Царе 1:22). Но стих 28 определя значението на това като, "през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.} на Господа”. 

Йона бе на дъното на морето “завинаги” през пътуването му в рибата. (Йона 2:6) В неговата опитност aion е в най-добрия случей за три дни. 

Когато aion е използвано отнасящо се до живота (Йоан 3:16), то се отнася до време без край. В Библията определящият фактор за дължината на aion е времето което е нужно на Бог, за да изпълни окончателно своя план.

Бог е дал пример за това какво е “вечно продължаващият” или “вечният” огън: "Содом и Гомор, ... са ни представени за пример, страдащи от отмъщението на вечния огън." Отново, aion означава необходимото време да се изпълни или доведе до край Божията цел. В случаят със Содом бяха нужни няколко часа. Резултатите от огъня могат да бъдат считани също така за “вечни”. От тук следва, че резултатите от огъня са завинаги непроменими. Предвкусил ли е Содом огненото езеро, което ще унищожи тези, които няма да бъдат спасени? Вие преценете!

Когато разглеждаме какво казват Давид, Исус, Павел и Бог чрез Малахия относно съдбата на грешниците, има ли някакво съмнение за значението на втората смърт, отнасяйки се до “вечнопродължаващия огън” и “ще бъдат мъчени ден и нощ до вечни векове "? Божията цел да приключи с греха ще бъде сигурно изпълнена докрай. И предсказанието на Наум ще бъде, чe НАДЕЖДАТА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА: " Той ще направи пълно разорение, Тъй щото бедствие (грях) няма да ви нападне втори път." (Наум 1:9)



ВЪПРОС: Защо Библията казва, че нечестивите ще бъдат унищожени с неугасим огън?

ОТГОВОР: Неугасимият огън е огън, който не може да бъде загасен, но който ще свърши, когато превърне всичко в пепел. Еремия 17:27 казва, че Ерусалим трябва да бъде унищожен с неугасим огън, а във 2 Летописи 36:19-21 Библията казва, че този огън изгорил града, "за да се изпълни Господното слово, изговорено чрез устата на Еремия" и го оставил пуст. Но ние знаем, че този огън е спрял, защото днес Ерусалим не гори.

Да загасиш, означава да потушиш или да сложиш край. Никой не би могъл да сложи край на огъня на ада. Това е особеният Божий огън. Никой не би могъл да избяга от него, като го отмени. Исая казал за този огън: "Ето, те ще бъдат като плява; огън ще ги изгори; не ще могат да се избавят от силата на пламъка, понеже той не ще бъде въглен да се огрее някой, или огън, пред който да седне." (Исая 47:14). 

След като приключи своята унищожителна дейност, този огън ще свърши. Никой, обаче, не може да се избави от неговите пламъци, като им сложи край, но накрая и въглен няма да остане. Така казват Писанията.