Истината за света... или поне за част от него

Зендер: В тази страна нещата са дори по-лоши, защото кръводаряването е един от основните начини бездомниците да останат живи. В резултат на това, ние се снабдяваме с кръв от хора в обществото, които най-малко имат здравословен начин на живот.

Д-р Ланка: Знам всички подробности. Проф. Хейзиг веднъж срещнал човек, отговарящ за индустрията, произвеждаща кръвни продукти и когато веднъж този човек бил пиян, почивайки на остров Фиджи след една конференция в Австралия, този човек казал на проф. Хейзиг, че те скоро ще унищожат държавните кръводарителски организации, разчитайки на доброволни кръводарявания, тъй като те им излизали много по-евтино, произвеждайки техни кръвни продукти, защото се занимават със страните от Третия свят и те са вече там, във всички затвори на диктаторите от Южна Америка и навсякъде другаде.

Когато Хейзиг чул за това, се обадил на няколко свои приятели –понеже бил водещата личност в бизнеса с кръвта – и в този момент там имало някои некорумпирани личности от СЗО. Така, по време на спешна среща и на бърза ръка, тъй като индустрията нямала време да подкупи членовете, които са решавали на тази среща, те решили, че позицията на СЗО ще бъде, че не се разрешава производството на плазма в Третия свят.

За да подпомогне търговията с кръвни продукти, FDA (американската агенция по храни и лекарства) одобрила, че едно лице може да даде до 50 единици плазма на година. Това означава, че човек може да дава два пъти седмично кръв и чернодробна плазма. И един слон най-вероятно няма да оцелее, нали? В общи линии, такава е ситуацията. А това, което направиха бе, че те промениха начина, по който третираха страдащите от хемофилия. Това започна в Калифорния.

До 1969 г. беше забранено да се дават съсирващи агенти на страдащите от хемофилия, докато имат вътрешен кръвоизлив. Ако им се даваха профилактично, щяха да се образуват антитела, тъй като тези кръвни продукти са силно замърсени. През 1969 г. индустрията започна да убеждава някои лекари (и първият беше жена лекар от Калифорния), да третират страдащите от хемофилия пациенти профилактично с такива съсирващи агенти, като по този начин индустрията печелеше доста. А, разбира се, телата на тези пациенти образуваха доста антитела срещу тези продукти, нещо, което не било предвидено. Наложило се да използват по-високи дози съсирващи агенти оттогава, за да се надпреварват с антителата - така всъщност действат тези съсирващи агенти. Постоянно трябва да се увеличава инжектираното количество.

Оттогава насам, това е най-големият бизнес в индустрията с кръв. Никой не говори по въпроса, но това е поради факта, че всички страдащи от хемофилия завършват с хепатит. Ако инжектирате такова голямо количество чужди протеини и всичките замърсени, то тогава черният дроб, като централен метаболитен орган, е пренапрегнат и резултатът е чернодробни възпаления. Много от страдащите от хемофилия умират от хепатит, за който се обвинява несъществуващ вирус.

Зендер: Един от спорните въпроси, който се повдига в групите всеки път, когато говорим за теориите, че ХИВ не съществува, или че ретровирусите не съществуват, или че тази или онази болест не е заразна изобщо, е че често хората казват, че е достатъчно трудно да накараш другите да мислят, че ХИВ може и да е безобиден. Би било твърде много да ги убедим, че той не съществува и дори по-трудно да се опитваме да ги убедим (ако разбирам правилно какво казвате), че от края на Втората световна война насам, всъщност всеки учен, работещ в тази област, е бил напълно отдаден на една изцяло погрешна теория и че всички изследвания са безсмислени и трябва да бъдат изхвърлени.

Д-р Ланка: Това не е вярно. Преди СПИН имаше доста дискусии и писания относно ролята на вирусите в еволюцията. Биолозите еволюционисти вече бяха оспорили основния принцип на молекулярната генетика, но по този въпрос се мълчеше, защото всички те знаеха от опит колко бързо се ражда такава идея и колко могъща би била тя. Дори, когато някои мои колеги в университета, както и всеки в обкръжението ми, бяха абсолютно сигурни и убедени в думите ми, те пак мълчаха. Аз никога не получих подкрепа от повечето професори в университета ми. Разбира се, някои от тях ме харесваха доста и се опитаха да ме предупредят, когато прекалявах, когато бях заплашен от изгонване и т.н. Но никой от тях не го показа публично.

Зендер: Кога смятате, че е поставено началото на тази грешка, която наричате принцип? Колко време е бил определяща парадигма?

Д-р Ланка: Мисля, че това в действителност е започнало през 60-те, когато ретровирусолозите са били подкрепяни от президента Никсън в така наречената „война срещу рака”. Това е първият път, когато невероятно много пари се наливат в подобен род изследвания. Тези елитни школи се появили на бял свят, преобладавайки над всичко и разбира се, имали успех, благодарение на мас медиите, защото работели ЗА рака. Когато се потвърди, че ретровирусите са причината за рак, бе разработена и химиотерапия срещу него. Но скоро трябваше да се откажат от идеята, че ракът се предизвиква от вируси, защото видяха, че обратната транскриптаза (ензим) и обратното копиране се появяваха навсякъде, където гледаха. Откриха, че това е обща характеристика на всички форми на живот, особено за раковите клетки и всъщност това е компенсаторен механизъм (на възстановяване).

И така, тихомълком, бавно, но сигурно те спряха да говорят за онези причиняващи рак вируси, но излязоха с напълно нова идея за това какво причинява рак, казвайки, че това е слабата имунна система. Когато имунологията, като отделна биологична дисциплина, се появи на бял свят, хората твърдяха, че те са способни да определят силата на имунната система чрез измерване (определяне) броя на лимфоцитите в кръвния поток. Разбира се, хиляди изследвания са били проведени през 70-те, казвайки, че броя на белите кръвни телца няма никаква връзка с никоя болест или някаква възраст.

Но дори и така, те твърдяха, че ракът е резултат от случайна мутация навсякъде в тялото, а имунната система го подтиска. И когато Т4 клетките са извън порядък с нещо друго в имунната система, тя не може вече да подтиска рака. Това беше теорията за наблюдаващата имунна система, която беше грешна още в момента на оповестяването й; защото те вече знаеха, че раковите клетки нямат специфични маркери на повърхността си – те имат еднакви протеинови маркери, както и ембрионалните клетки.

Зендер: Човек не би очаквал имунната система да разпознае самите ракови клетки.

Д-р Ланка: Да, така е. Навсякъде в тялото ни има множество ембрионални клетки. Такива са стволовите клетки. Когато нервните клетки се разрушат, от ембрионалните могат да се регенерират нови нервни клетки, защото те иначе не могат да се възпроизвеждат. Така, че ние навсякъде имаме ембрионални тъкани и ето тук идва мястото на еволюционната биология.

Сега трябва да ви кажа за основите на нашия живот. Процесът на ферментация не доставя достатъчно енергия за многоклетъчните организми и не позволява клетките да се видоизменят. Бактериалните клетки не се видоизменят, не са способни да образуват многоклетъчен организъм, защото нямат достатъчно енергия. Единствено наличието на фотосинтеза (използвайки енергията от слънцето материята се разпада, за да се получат електрони) позволява животът да продължи. Животът е управляван от силата на електроните и с фотосинтезата те се появяват от разпада на водата, като основният продукт е кислород.

Тази фотосинтеза била толкова успешна, че замърсила цялата планета. Водата, и евентуално атмосферата, били наситени с кислород. Едва когато бактерията се научила да използва кислород за образуването на повече енергия извън органичната материя, извън въглехидратната молекула, се е осъществила следващата стъпка в еволюцията. Животът се изправил пред кислородна катастрофа и оттогава насам имаме перфектно равновесие между кислородо образуващи и кислородо използващи бактерии, така те поддържат постоянно 20%-но ниво на кислород в атмосферата. Това е точно нивото, при което животът може да съществува. При по-ниско или по-високо ниво, това е невъзможно. Ние живеем в равновесие. Това е принципът на Гея, между другото.

Бактериите, които се научили да използват кислород, образували 20-30 пъти повече енергия на въглехидратна молекула, защото кислородът в края засмуквал, поглъщал толкова много електрони, които биха могли да се вземат от въглехидратите, за да се образува много повече енергия, отколкото би било възможно без мощните окислителни субстанции в края на енергийната верига. Този прелом в енергийната структура е основен за всички висши клетки и всички висши организми. Разбира се, с тази свръх енергия клетките биха могли евентуално да се променят и да формират многоклетъчни организми. А бактериите, които са изсъхнали, използвайки кислорода, са част от всяка една наша клетка и се наричат митохондрии. Така една висша клетка е продукт на сливане на няколко различни вида бактерии – спирохетите, които са донесли подвижността и митохондриите, които образуват много повече енергия от преди.

Тази свръх енергия е базисна за всички висши организми и ако й пречите (ако не позволявате на кислорода да стигне до организма; ако кръвта е окислена от стимуланти или сулфонамиди; или ако транзитния път между кръвта и клетките е отровен с тежки метали, или недостигът на есенциални мастни киселини; или когато митохондриите в клетките са унищожени по време на гладуване, недохранване или антибиотици) тогава кислородът не може да бъде транспортиран от кръвта до клетките и клетките не са способни да образуват достатъчно енергия. Те или ще умрат в резултат на възпаление, или ще се превърнат в ракови, ако имат шанс да оцелеят. Когато клетката образува само ферментация, то това е рак, както Ото Варбург вече бе открил през 1940 г.

От самото начало се знаеше, че раковите клетки имат само ембрионален маркер на повърхността си. От биологична и еволюционна гледна точка е показателно, че една ракова клетка представлява снижаване към един ембрионален стадий. Тя се дели по време на липсата на енергия и чака, докато липсата свърши и продължава отново да се дели. Разбира се, ако липсата на енергия се задържи, клетката губи генетичен материал. Това бяха старите критерии за определяне на рака, когато клетките губят доста генетичен материал, защото в този случай губят и способността си за делене.

Зендер: С други думи, рак се случва, когато клетката е програмирана да работи като клетка много рано, през зародишното развитие, но се разграничава като полудяла.

Д-р Ланка: Така е. Една ембрионална клетка преминава в едноклетъчно състояние и се държи като едноклетъчен организъм, подобно на бактерия. Тя губи способността да спира възпроизвеждането си, когато е в контакт с други клетки. Така, знаейки за еволюционната биология, вие сте в състояние да обясните всичко.

За да се обясни неуспехът с откриването на ретровирус, който директно да причинява рак, се твърдеше, че това може да се прецени по състоянието на имунната система, което е просто смешно. В журнала на Американската Медицинска Асоциация (АМА) от 28 Август 1981 г. бе публикувано, че измерване броя на лимфоцитите в кръвта, е лишено от всякакъв смисъл, защото само няколко от тях се намират в кръвта. Имунната система се намира дефакто в тъканите, а не в кръвта. Само в редки случаи или съвсем случайно някои от тях могат да се видят в кръвта. Ние вече сме провели хиляди изследвания, които доказват липсата на връзка между болест и здраве, между старост и младост, между Т-клетките, както и техните подкласове.

Но въпреки, че се е знаело, че тези тестове за Т-клетки са без значение, те са били пуснати на пазара. От 1977 г., започвайки в САЩ, е било възможно да се патентоват различни биологични единици или биологични изобретения, така че хората започнали да правят пари на гърба на биологията.

Това определено е повратен момент, в който съвременната медицина и съвременната биология губят своята невинност. Теорията за наблюдаващата имунна система (убедеността, че ако се определи силата на имунната система, би могло да се разбере кога ще развиете рак), беше основата на СПИН, мнението за СПИН. Казваше се, че ако имунната ви функция е слаба, ще развиете всички вирусни форми на приспособими (опортюнистични) инфекции, както и всички форми на рак. А в интерес на истината, това никога не се случи. При СПИН никога не са наблюдавани приспособими инфекции, никога не се наблюдаваха и всички форми на рак, с изключение само на една – сарком на Капоси (тумор на клетките, които изграждат кръвоносните съдове).

Зендер: Когато казвате „При СПИН никога не са наблюдавани приспособими инфекции”, какво точно имате предвид? Защото на практика всичко, свързано със СПИН се определя като „приспособима инфекция”.

Д-р Ланка: Това не е вярно. Една приспособима инфекция е бактериалната инфекция, която се появява, когато имунните функции са подтиснати, когато имате имунен дефект или имунен дефицит. Това беше и все още е дефиницията за имунен дефект и имунна недостатъчност: когато бактериални инфекции се появяват в тялото ви, те се определят като заразни инфекции.

Такъв е случаят и при деца, родени с имунен дефект, които трябва да живеят под изкуствен чадър или пък хора в интензивните отделения, пациенти, които умират като мухи, защото са придобили имунен дефицит след операция, катастрофа, кръвопреливане или трансплантация, когато имунните функции са изкуствено подтиснати. Бактериалните инфекции се разпространяват навсякъде в тялото и се дължат на резистентност - катастрофа, която е медицинската предпоставка за това, защо „СПИН” е бил измислен, и определено те умират като мухи. Но всички тези придобити бактериални инфекции никога не са били част от дефиницията за СПИН.

Зендер: Спомням си един въпрос, който бе зададен на експертите по СПИН на една от първите срещи, в началото на 80-те: „ Добре тогава, ако става дума за срив на имунната система, защо през цялото време не ги хващат настинки? Защо постоянно не ги хваща грип? Защо нямат тези обичайни инфекции? Защо имат само онези наистина езотерични неща като PCP (пневмоцитна пневмония), KS (сарком на Капоси), CMV (цитомегаловирус), MAI (вътреклетъчно инфекциозно заболяване, причинявано от микобактерии – Mycobacterium Avium - Intracellulare) и каквото и да е друго?

Д-р Ланка: Така е. Единствените заболявания, срещащи се при хора със СПИН са онези фигуративни болести, в които специалистите са се специализирали. Това са едноклетъчни организми, които са се появили през еволюцията, когато не е имало толкова много кислород в атмосферата, колкото има днес. Така че, те могат единствено да виреят в хора с намалени кислородни запаси. Затова се появяват там, дори и когато имунните функции са перфектни.

Най-вече при гъбите, тяхната имунология, техният имунитет не е познат. Те си мислят, че имат същият имунитет като на бактериалните клетки, но еволюционната биология дава отговори и на тези въпроси. Гъбите се появяват след животинските видове. Те създават ензими, които са дори по-способни да образуват енергия извън окисляването. Те се хранят от мъртва органична материя и това е и задачата им в еволюцията, в биологията – да рециклират. Без гъби, нито едно растение не би израсло на земята, извън водата.

Зендер: Което обяснява защо, когато отглеждате гъби, ги слагате на топло, тъмно място и ги покривате с части от дървесина и растения.

Д-р Ланка: Да, още от 1965 г. е известно, че РСР се причинява от гъби - това беше и е най-важното, определящо СПИН заболяване. Ако обърнете внимание на факта кой се разболява от тази болест, ще видите, че това са хора, използващи стимуланти (попър). Какво представлява попъра? Нитрити. Можете да проверите във всеки медицински речник какво причиняват нитритите в тялото – окисляват кръвта. Това означава, че кръвта сама по себе си, не е способна да пренася кислорода и разбира се, първите клетки, които страдат от това, са белодробните клетки.

Нитритите незабавно се преобразуват в азотен оксид (нитрати) в най-малките капиляри на тялото. Азотният оксид се образува от тялото в много малка концентрация, за да контролира регулацията на кръвното налягане. Той трябва да се обезвреди незабавно от тялото, тъй като във високи концентрации атакува доста агресивно и разрушава всичко. Ето защо „ядящите клетки” на имунната система – макрофагите – освобождават азотен оксид във високи количества при възпаление – за да унищожат и разградят бактериалните клетки.

Така че, ако вие редовно или от време на време приемате нитрити (което значи огромни излишни количества от азотен оксид), това означава, че сте започнали процес на самоунищожение в собственото си тяло и по-специално в белите дробове. Вие унищожавате белодробната тъкан и от тази мъртва органична материя ще се развият гъбични инфекции. Въпреки това, имунните функции са перфектни, защото тези пациенти подтискат бактериалните инфекции. Всички тези 60 различни вида белодробни заболявания, които познаваме, причинявани от бактериални инфекции, не се появяват, тъй като имунните функции все още са добре.

И така, имаме директен токсичен ефект, който може да се случи дори, когато детоксикиращата ви система не работи на клетъчно ниво, затова ще изпитате недохранване. РСР може да засегне и хора, страдащи от хронично недохранване, каквито имаме в Африка. По тази причина РСР не е част от СПИН дефиницията в Африка, защото се среща при гладуващи деца, а детоксикиращата система на клетките при децата е много слаба. Например, през Средновековието, когато кладенците били отровени от изпражнения или мъртва плът по време на гражданските войни, са пострадали децата - ставали сини (затова било наречено „синята болест”), когато пиели вода, защото в нея имало много нитрити и нитрати, образувани от гнилостните бактерии, когато кладенците били замърсени, а знаем, че детоксикиращата система при децата е доста слаба.

Мога да предвидя, тук и сега, че хората, използващи Виагра ще получат сарком на Капоси след две-три години, защото Виаграта действа, като блокира неутрализацията на азотен оксид. Когато вземате Виагра, азотният оксид се натрупва, отпуска гладката мускулатура, така че кръвта нахлува вътре, пенисът еректира и мускулите се отпускат. Попърите действат по подобен начин, тъй като нитритите се трансформират в азотен оксид в най-малките кръвоносни съдове и така те се отпускат. Но докато попърите директно образуват азотен оксид, Виаграта предотвратява неутрализацията на оксида, който се получава нормално при процеса на регулация на кръвното налягане. Той присъства постоянно в много ниски нива, но ако се натрупа, вие сте в голяма опасност.

Ако кръвта сама се окислява и вътрешността на капилярите е разрушена от азотния оксид, какво може да се случи? Тези клетки ще се превърнат в ракови. Тъй като има много кислород, първите клетки, които ще претърпят този кислороден дефицит са вътрешният епител, капилярите, в които нитритите се трансформират в азотен оксид. А това, между другото, е дефиницията за саркома на Капоси – когато вътрешността на капилярите образува ракови клетки, които стават по-големи и се размножават. Това е хиперплазия, не форма на сарком, а истинска форма на рак, определяща се като сарком на Капоси. Той може да се появи дори и ако не приемате попъри, но пък клетъчната ви детоксикираща система не работи.

Зендер: И така, какъв е крайният отговор на въпроса „Какво е СПИН”?

Д-р Ланка: СПИН е енергийно-дефицитен проблем. Терминът „СПИН” е напълно заблуждаващ, защото няма нищо общо с имунния дефект или имунната недостатъчност. Съвсем ясно е, че се касае за енергийна недостатъчност, така че терминът „СПИН” трябва да се замести от термина „СПЕН” – синдром на придобита енергийна недостатъчност, а ние ще запазим понятието „СПИН” само за синдром на придобита интелектуална недостатъчност. СПЕН има рационална основа и е лечим. Има много възможни ефикасни лечебни методи, които да възстановят повредите, причинени от интоксикацията или липсата на кислород на всички възможни нива.

Тук също помага и еволюционната биология. Животните не могат да образуват три важни вида вещества, защото когато са се появили във водата, тези вещества вече са съществували. Това е друг аспект от еволюцията, защото те са израснали или са се развили в константна среда, където всички есенциални молекули са били налични. Животните сами не се грижат да създават трите важни групи молекули, затова те имат предимството да използват тяхната енергия.

Сред веществата, които животните не могат да образуват са полифенолите, които са витамини. Ние познаваме около 5 000 различни вида полифеноли, образувани от билките (при всички растения, но ной-вече при билките). Колкото повече растат, толкова повече полифеноли произвеждат. Между другото, тези полифеноли са естествени протеазни инхибитори. Животните също така не могат да образуват и сложни въглехидратни молекули, които изграждат основните тъкани и които формират до 80% от теглото ни. Тези тъкани образуват константната среда за клетките в тялото (и ако ги нямате, автоматично ще се разболеете).

Всяка клетка е заобиколена от тези основни тъкани, сложни въглехидратни молекули със закачени протеини. Всички нервни клетки окончават там, активирайки и дезактивирайки. Всички имунологични реакции се извършват там. Тези основни тъкани имат полукристална структура и работят чрез разкъсване, вибриране, много бързо, няколко хиляди пъти в секунда, с тази скорост всички биохимични реакции се ускоряват и т.н и т.н. Ако не знаете как работи живота на клетъчно ниво, няма да можете да разберете рака. Ако не знаете как е организиран живота на тъканно ниво, също не можете да го разберете, нали?

Ако тези вещества липсват в клетката, тя не може да поддържа средата си. Повърхността на клетките специално се нуждае от сложните въглехидратни молекули, за да предотврати навлизането на калций вътре в клетките. Ако тези вещества не са там, калцият навлиза в клетките, убива ги, което води до контролирана клетъчна смърт – апоптоза – това означава възпаление. Обикновено ние получаваме тези вещества от растенията. При спешни случаи, ако са изчерпани, можем да ги получим от говежди хрущял или агар-агар, по две пълни лъжици всяка сутрин. С това между другото, можете да предотвратите всички форми на артрит. И тези молекули също така са мощни протеазни инхибитори.

Изкуствените протеазни инхибитори могат да ви помогнат само за кратко време. След това те интоксикират клетките, тъй като не могат да се преработват. Тялото не може да се освободи от тях. Те образуват кристали и евентуално биха интоксикирали цялата клетка и целия организъм на всички нива, тъй като пречат на усвояването на протеините.

Вече сме стигнали края с леченията, защото не само разкриваме края със СПИН и предлагаме други условия, които всеки е способен да изпълни и би бил щастлив с това, най-вече специалистите по рака. Ние също предлагаме много мощно лечение, което да замени тези доста опасни протеазни инхибитори. Мисля, че това допълва представата за това какво всъщност е така нареченият СПИН и какво можем да направим.